Ако това Ви се струва като заглавие на фантастична новела, целяща да оправдае желанието на куп представителки на нежния пол за сладко, лъжете се! Научно доказано от 10-години насам е, че апетитът за сладкиши се предава в ДНК-то на човек. Проучване от май 2008 година на учени от Торонто показва, че хора с определена промяна в един от гените си изпитват нуждата да си хапват повече сладко.  Освен това те предават този ген и на своите деца. Според изследването тези с разлика в ген, наречен  SLCa2, приемат много повече сладкиши и захар. Хипотезата е, че у тези хора мозъкът работи по друг начин – няма голяма чувствителност към захарта в кръвта им. Това означават, че те трябва да хапват повече, за да се чувстват добре.  

В повечето случаи мозъкът получава своето „гориво“, необходимо му да работи, от глюкоза. Това е предпочитаното съединение, което управлява всички метаболитни процеси в него. Дори при условия на крайно гладуване – когато калориите са оскъдни – мозъкът все още изисква известна глюкоза.

Докато той може да използва друго гориво (от разграждането на мазнините), тялото ни го защитава като превръща мазнините и протеините в глюкоза. Дори при най-лошите метаболитни условия мозъкът ни все още изисква около една четвърт от общото количество гориво да дойде от глюкозата.

Доказано е, че и при „стимулиращи процеси“ като фитнес упражнения, тялото ни първо минава в защитен режим – започва да използва глюкозата в по-малки дози, за да стигне тя за по-дълго време. Чак когато изхаби натрупаната захар, започва да изразходва мазнини и протеини като алтернативни енергийни запаси.

Ако и вие сте от тези, които обичат да си похапват сладко и изпитват нуждата за него доста често, не е нужно да сте много притеснени. Експертите съветват, че от 6 до 12 чаени лъжички захар на ден не са вредни за диетата. Умерените количества от най-захарните храни не предизвикват драматични покачвания на кръвната захар, както винаги се е смятало.