Любопитни факти за любими зимни ястия.
Какво е салатата на Оливие?
Ако за пръв път чувате, че руската салата се нарича „салатата на Оливие”, то това сигурно ви звучи невероятно. Всички толкова обичаме това ястие, че сме свикнали с неговото наименование. За много семейства домашната руска салата се е превърнала дори в традиция по време на новогодишните празници. Самата рецепта варира много – някой я правят с кисели краставички, някой слагат колбас, други шунка. Но най-общо руска салата наричаме тази от майонеза, грах, краставички, картофи, моркови и месо. Може да има яйца и лук.
Оригиналната рецепта може да ви шокира – съдържала е месо от птицата тетрев, телешки език, хайвер, маруля, опашки от раци, каперси и пушена патица. Оригиналният дресинг на Оливие – белгийски шеф готвач нает в ресторант в Москва, е вид майонеза, приготвен с френски винен оцет, горчица и провансалски зехтин. Всички съставки са били тайна докато помощник на Оливие на име Иван Иванов не успява да открадне поне част от нея, да я популяризира в друг ресторант под името „столична салата” и накрая да я продаде на различни книги и списания.
Както често се случва с гурме рецепти, които стават популярни, съставките, които били редки, скъпи, сезонни или трудни за приготвяне, постепенно са заменени с по-евтини и по-лесно достъпни храни.
Капамата, която чака своята известност
Има толкова много български ястия, които са известни на туристите още преди да стъпят на българска земя. За съжаление капамата не е едно от тях. Ако потърсим капама на английски, най-голямата търсачка услужливо ще ни прати в Африка, където има такъв туристически комплекс.
Със сигурност обаче нашето любимо яст6ие от Банско заслужава повече внимание. Приготвя се от няколко вида месо: свинско, пилешко и телешко, с кисело зеле. Към ястието могат да се добавят ориз и колбаси според личните предпочитания. Някои хора също обичат да добавят сливи, картофи или цвекло към ястието. Трябва да се пече във фурна поне четири часа при ниска температура, в глинен съд, запечатан с тесто.
Луканката е само българска, но името не е
Луканката е една от храните, за които се знае, че е само българска. Това е чисто постижение, предвид колко сходни са ястията на Балканския полуостров заради общата част от миналото на народите тук. И така – луканката си е наша, но… името не е. Може би на всеки би му се сторило, че името идва от лук или символизира леката пикантност. Казва се, че коренът въобще не е български. То произлиза от луканица – вид сушен салам от времето на древен Рим, който е служел като храна за войниците, заради дългата си трайност. Подобно име носят различни сушени колбаси в страните Италия – луканица; Гърция – луканико; Испания, Латинска америка и Филипините – лонганица и още няколко други. Тези наименования са запазени за видове колбаси, но те не са едни и същи и могат да се различават до такава степен, че дори не всички са сушени.