Има  ястия, които са традиционно български, превърнали се в неотменима част от всяка трапеза. Един от тези кулинарни шедьоври е нейно величество лютеницата!

Макар подобни разядки да съществуват и в други страни на Балканите, точно тази рецепта си е само наша. Въпреки изобилието от купешки предложения, в много семейства тя все още се приготвя у дома. И докато преди баба бе главен кулинар, днес все повече младежи се включват в процеса по приготвянето й. И това е така, заюото бурканчетата домашна лютеница са най-лесния и апетитен избор, както за лятно мезе, така и за зимна разядка.

Лютеницата бива няколко вида според това как е смляна – някои я предпочитат фина, а други – смляна на едро. А коя предпочиташ ти?

Неизменните съставки на лютеницата

Една от най-вкусните аромати на есента е тази на печените  червени чушки – основният компонент в лютеницата. Преди бабите ги изпичаха на огнени печки, после на котлони, а днес вече имаме и вълшебното изобретение чушкопек. Естествено, този уред спестява обръщането на чушките, за да се изпекат равномерно, но все пак след това те трябва да бъдат изчистени от люспите, семките и дръжките. 

Другата важна съставна на лютеницата са доматите. Можете да изберете консервени домати – дребни и продълговати, с ниско съдържание на вода. Така приготвянето на лютеница ще е по-лесно, защото сместа ще се сгъсти бързо. Ако обичате по-наситен доматен вкус, то задължително заложете на розови. В тази ситуация имайте предвид, че ще се наложи да чакате и да бъркате повече. Доматите се мелят и сваряват до сгъстяване, а после към тях се прибавят и смлените чушки, както и останалите зеленчуци.

Да бъде или да не бъде…люто?

Днес лютеницата се отбелязва като „пикантна”, само ако в нея има люти чушки, но всъщност именно от тях идва името на разядката. В първите рецепти тя винаги е с люти чушки, понякога с лук, понякога с чесън, с морков, с патладжан, в други случаи дори с картофи или карфиол. В повечето рецепти присъства и пресният магданоз.

Пропорции за лютеница

За най-универсално е прието съотношение около 3:1 чушки към домати. Добавя се и малко количество моркови , магданоз, захар, оцет, сол и олио. По желание може да се сложи чесън.

Съдържанието на рецептите варира и според географския регион. В Северна България например лютеницата е в по-опростен вариант с по-малко подправки и допълнителни съставки. По-често е едно смляна и леко пикантна.  В Южна България пък се добавят повече съставки като патладжан, картоф и захар.

Подобни на лютеница рецепти

Често лютеницата може да се обърка с айвар, но всъщност разликата е осезаема. В това ястие с турско име няма домати и основната съставка са патладжаните. Те са печени и белени, смесени с малко чупки, олио, захар и сол. Основна съставка тук е чесънът, чийто вкус се съчетава по неповторим начин с патладжана. Айварът е най-вече сръбски специалитет, но е доста разпространен и в България.

Да ви е сладко!